Международният икономически форум в Санкт Петербург се превърна в сцена за представяне на радикални и стряскащи визии за бъдещето на света, предложени от водещи руски ултранационалисти. Фигури като Александър Дугин и Константин Малофеев, които са под санкциите на Запада, очертаха няколко пътя за Русия, които варират от пълно геополитическо господство до тотален маргинализиран провал. В центъра на тези прогнози стои 2036 година като критична точка за съдбата на Европа и глобалния ред.
Най-амбициозният сценарий, описан от тези идеолози, предвижда пълното разпадане на Европейския съюз в рамките на следващото десетилетие. В тази визия Русия успява да подчини Украйна чрез груба военна сила, като окупира ключови градове като Киев, Одеса и Харков. Според този план, до 2036 г. Москва ще е установила нов ред, в който старите европейски структури са престанали да съществуват, оставяйки място за руско влияние над целия континент.
Особено тревожен е т.нар. сценарий на „продължението“. В него руските националисти открито заговарят за използването на ядрени оръжия. Те твърдят, че ако военната ситуация в Украйна не се промени и конфликтът зацикли в сегашните си темпове, Кремъл трябва да прибегне до ядрения арсенал, за да принуди Киев и неговите съюзници към капитулация. Това е директен ултиматум, който цели да легитимира най-крайните средства за постигане на военните цели.
От друга страна, съществува и „черният“ сценарий, който предвижда геополитическо поражение за Москва. В този вариант Русия губи влиянието си в бившия Източен блок, а Украйна официално става част от НАТО. Това би означавало край на имперските амбиции на Кремъл и изолация на страната от важните процеси в Европа, което Дугин и неговите съмишленици определят като катастрофа за руската цивилизация.
Малофеев представи и „инерционен“ модел, при който конфликтът замръзва, а Русия се превръща във второстепенна сила в свят, доминиран от сблъсъка между САЩ и Китай. Според него, ако страната не спечели решително войната сега, до 2050 година тя ще бъде просто наблюдател на глобалните процеси, смазана от икономическата и политическа мощ на Пекин и Вашингтон.
Анализаторите от Института за изследване на войната обаче виждат в тези крайни манифести скрит политически инструмент. Възможно е Кремъл умишлено да позволява на тези радикални идеи да се разпространяват, за да изглежда Владимир Путин като умерен и „здравомислещ“ лидер на техния фон. По този начин екстремизмът на Дугин служи за укрепване на вътрешната подкрепа за президента, представяйки неговите действия като балансирана алтернатива на пълното унищожение.
В крайна сметка, тези прогнози разкриват дълбокия разлом между руската ултранационалистическа визия за „многополюсен свят“ и западната либерална демокрация. За Дугин войната в Украйна не е просто териториален спор, а цивилизационен сблъсък, в който Русия се опитва да се утвърди като отделен блок, равен на ислямския свят, Индия и Китай, отхвърляйки изцяло западните ценности.
