Футболът в България рядко ражда личности с такъв заряд на противоречия, талант и воля като Любо Пенев. Роден в Добрич през 1966 г., той е част от истинска династия, в която спортът е в кръвта. С баща си Младен и чичо си Димитър, Любо затваря кръг от три поколения, които доминират в елита, а по-късно неговият син Николас също стъпва по пътя на професионалния футбол.
Пътят му започва още на седем години в школата на ЦСКА, където бързо се утвърждава като един от най-опасните нападатели. Неговият възход е стремителен – от дебюта през 1984 г. до титлата за най-добър футболист на България през 1988 г. Кой може да забрави историческия му мач с пет гола срещу Черноморец или начина, по който се превърна в любимец на „червените“, въпреки първоначалните скептицизми на феновете.
Испания става сцената на най-големите му триумфи. В „Валенсия“ той не просто играе, а става капитан и икона, отбелязвайки 87 гола за шест сезона. С „Атлетико Мадрид“ постига нещо уникално за български футболист – златен дубъл с титла и купа. Но може би най-сладкият му момент в Ла Лига е хеттрикът срещу „Реал Мадрид“ в серията на „Селта Виго“, който завинаги вписва името му в историята на испанския футбол.
В националния отбор Любо Пенев е символ на емоцията. Той е авторът на легендарния пас към Емил Костадинов, който ни праща на Световното в САЩ, но съдбата му подготвя жестока шега. Диагностициран с рак точно преди турнира, той пропуска най-великото постижение на България, лекувайки се в болница. По-късно, неговият характер и остър език раждат една от най-цитираните фрази в спорта: „Който не ме уважава, да духа супата“, което води до разрив с националния тим.
След края на активната си кариера, Пенев се опитва да покори нови върхове – първо като президент на ЦСКА, а след това и като треньор. Неговият път на наставник е пълен с изпитания и успехи. Той води националния отбор, печели титла с „Литекс“ и преминава през множество екипи като „Ботев“ (Пловдив), „Царско село“ и няколко завръщания в ЦСКА. Неговият стил е директен и често конфликтен, което го прави една от най-обсъжданите фигури на пейката.
Животът на Любо не е само футболни схеми и голове. Той е човек, който се е борил с тежки болести два пъти – веднъж в младостта си и скороच отново, борейки се с рак на бъбрека в клиника в Германия. Тази борба за живот само подчертава неговата устойчивост и отказ да се предаде, независимо от обстоятелствата.
Днес, на 60 години, той продължава да бъде част от играта, като застава начело на столичния „Локомотив“. Това е поетично завръщане към корените на семейството му. От мачото в нападение до stratega на линията, Любо Пенев остава личност, която можеш да обичаш или да мразиш, но която никога не можеш да игнорираш.
