Българският отбранителен сектор се изправя пред сериозна равносметка за пропуснатите възможности в процеса на модернизация. Министърът на отбраната Димитър Стоянов изрази остро разочарование от начина, по който страната ни е подходила към технологичното сътрудничество, заложено в договора за изтребителите F-16 от 2019 година. Вместо мащабен трансфер на знания, България се оказва в ситуация на неизпълнени обещания и изгубени ресурси.
Финансовото изражение на този неуспех е стряскащо – близо 120 милиона долара, които са били предвидени за иновации и нови способности, остават на практика неизползвани. От шестте планирани проекта в рамките на индустриалното сътрудничество, само един е видял бял свят. Стоянов подчерта, че този негативен опит трябва да послужи за урок как не бива да се управляват стратегически партньорства в бъдеще.
За разлика от проблемната сделка за самолетите, проектът за бойните машини „Страйкър“ предлага съвсем различна перспектива. Тук фокусът е върху реалното сглобяване и техническа поддръжка на родна земя. Амбицията е ясна: България да не бъде просто купувач, а да се утвърди като регионален център за ремонт и обслужване на тази техника, което би дало сериозен тласък на местната икономика.
Промяна се забелязва и в отношението към научните изследвания. Държавата планира драстичен скок в бюджета за военно-изследователска дейност – от символичните 70 хиляди евро до впечатляващите 5 милиона евро през 2027 година. Тези средства ще бъдат насочени към тясно специализирани сектори, като приоритет ще бъде развитието на иновативни системи за борба с безпилотни летателни апарати.
Министърът не спести критики и по отношение на участието на българския бизнес в големите европейски инициативи като механизма SAFE. Въпреки мащабните проекти, възлизащи на над милиард евро, родната индустрия остава слабо представена. Според него е крайно време България да престане да бъде „страничен наблюдател“ и активно да се вгради в глобалните вериги за доставки на отбранителна техника.
Пътят напред изисква пълна мобилизация на държавните институции, академичната общност и частния сектор. Модернизацията на армията не трябва да се ограничава само до покупка на ново оборудване, а да се превърне в катализатор за развитието на българската наука и индустрия, гарантирайки дългосрочен технологичен суверенитет.
