Трагедията, която разтърси България на 10 ноември, не е просто нещастен случай, а резултат от дългогодишно нехайство и липса на адекватна инфраструктура. Докато 11 семейства потъват в скръб, експертите посочват болезнената истина: масовото произшествие на автомагистрала „Тракия“ е можело да бъде избегнато, ако държавата беше изпълнила ангажиментите си за изграждане на модерни системи за сигурност.
Експертът Диана Русинова разкрива шокиращи факти за провалените обществени поръчки, които биха могли да предотвратят подобен ад. Оказва се, че страната ни е била на крачка от внедряването на електронни информационни табла и специализирани сензори цели два пъти. Договорите от 2022 г. и 2025 г. обаче са били прекратени, оставяйки шофьорите напълно слепи за опасностите в гъстата мъгла край Ямбол.
Самият инцидент започва с мистериозно спиране на румънски тежкотоварен камион в активната лента. Липсата на достатъчно паркинги за почивка и заниженият контрол често принуждават водачите на камиони да предприемат рискови действия. В съчетание с видимост от едва 10 метра, това се превръща в смъртоносен капан, който повлича след себе си над 70 автомобила в двете посоки на движение.
Горчивата ирония е, че властите се опитват да заменят специализираните системи за ранно предупреждение с камерите на тол системата. Тези устройства обаче са проектирани да събират такси и да следят за нарушения, а не да разпознават опасна мъгла или заледяване. Без сертифицирани датчици, които автоматично да подават сигнал към водачите, всяко забавяне на човешката реакция в центровете за наблюдение се оказва фатално.
Финансовият недостиг в Агенция „Пътна инфраструктура“ също излиза на преден план като основна пречка пред безопасността. Недофинансирането води до хронична липса на поддръжка и невъзможност за внедряване на технологии, които са стандарт в останалата част от Европа. Така най-натоварената ни магистрала остава технологично изостанала, разчитайки единствено на инстинктите и късмета на пътуващите.
Масштабът на катастрофата е безпрецедентен за последните години, оставяйки след себе си 11 жертви и десетки ранени, разпръснати из болниците в региона. Докато разследването на Националната следствена служба продължава да изяснява механизма на сблъсъците, 11 ноември остава ден на национален траур и болезнено напомняне за цената на административното безхаберие.
