Борислав Геронтиев – поет, писател и публицист с богата житейска и творческа биография – ни повежда на едно дълбоко пътешествие из своите размисли и прозрения. Роден в село Градище, Шуменско, той носи в себе си магията на патриархалната вселена, която оформя неговия уникален поглед към света. На 83 години, след множество премеждия, той споделя мъдростта, натрупана през десетилетията, обхващайки всичко от личните предпочитания до най-големите опасности пред човечеството.
В света на Геронтиев красотата не крещи, а примамва окото. Той е пленен от багрите на грейналото утринно небе и аромата на градински цветя, люляк, разцъфнали плодни дръвчета и току-що пожъната нива – цялата природа след дъжд. Сред животните, негов фаворит е магарето, което възхвалява с исторически препратки – от Стария и Новия завет, през Езоп и Санчо Панса, до Хитър Петър и Капитан Петко войвода. За него магарето е символ на издръжливост и благородство, недооценено, но съществено присъствие в човешката история.
Личните му предпочитания се преплитат с дълбоки философски възгледи. Най-почтената добродетел за него е съчувствието, а най-омразният порок – подлостта, от която е патил. Щастието той определя като „махленско понятие“, съставено от прости земни радости, които често пропускаме да преживеем. За него най-окаяна е съдбата на самовлюбения глупак. В ежедневието си, сутрин пише, следобед чете, а вечер слуша музика – класика, джаз, фолклор – и гледа мачове, за да поддържа ума си буден. И все пак, най-хубавият момент през деня за него е залезът, в който вижда особена зона на денонощието, свързана с акта на сътворението.
Борислав Геронтиев е ценител на изкуството и литературата. От българските писатели откроява Яворов и Дебелянов, а от чуждестранните – Кавафис, Лорка, Превер и Куазимодо. Сред живописците се възхищава на Иван Милев, Майстора и Златю Бояджиев, както и на френските импресионисти, Ван Гог и Ел Греко. В музиката предпочита Панчо Владигеров, Сарасате, Супе, Чайковски, Римски-Корсаков и италианската оперна класика. По отношение на българското кино, той е категоричен – предпочита класики като „Привързаният балон“ и „Козият рог“ пред съвременни пошли продукции.
Разсъждавайки върху българския характер, Геронтиев твърди, че всички качества на българина са събрани в „Чичовци“, „Гераците“, „Бай Ганьо“ и „За простотията“ на Йордан Радичков. Той не вярва, че един народ може да бъде „по-хубав“ от друг, а само „по-инакъв“, цитирайки Пабло Казалс. Най-голямата опасност пред човечеството вижда в алчността, отчуждаването и безогледното унищожаване на човешката порода и околната среда, предвиждайки бъдеще на пустош и пустиня. За финал, той одобрява цитата от Еклесиаст: „Суета на суетите, всичко е суета… и няма нищо ново под слънцето…“ – вечна истина, която отеква в неговите дълбоки размисли.
Неговата трудова биография е също толкова пъстра, колкото и възгледите му – от стругар в „Мадара“, през журналист във вестници и радиото, до директор на програма „Христо Ботев“ в БНР и два пъти генерален директор на БНТ. Автор на 19 книги и носител на 8 литературни награди, Борислав Геронтиев е една от онези личности, чиито думи продължават да звучат като мъдър глас в бурния свят, напомняйки ни за вечните ценности и крехкостта на човешкото съществуване.
