Жителите на подбалканското село Димовци прекараха една от най-тежките си нощи, изправени пред реалната заплаха от пълна евакуация. Силните ураганни ветрове насочиха огромен горски пожар директно към домовете им, превръщайки ситуацията в критична. Хората бяха предупредени да бъдат в готовност за незабавно напускане, докато пламъците се спускаха към населеното място с неконтролируема скорост.
Спасението дойде в последния възможен момент, когато малко преди полунощ небето се отвори и заваля дъжд. Валежите, които продължиха и в сутрешните часове, донесоха необходимото спокойствие, но въпреки това екипите от огнеборци, военни, горски служители и доброволци остават на пост, за да предотвратят нов развой на събитията.
Директорът на пожарната в Стара Загора, комисар Стоян Колев, описва събитията като истински кошмар, предизвикан от северния вятър. Въпреки че защитните съоръжения около селото вече бяха изградени, поривите бяха толкова мощни, че акациевата гора в близост до къщите отново се превърна в заплаха. Допълнително усложнение настъпи, когато вятърът разпали второ огнище, което за броени минути се превърна в сериозен фронт, налагайки привличането на подкрепления от други области.
Мащабите на бедствието са значителни, с около 2000 декара засегната горска площ. Разследването сочи, че искрата е пламнала първоначално в земеделски земи, преди да се прехвърли в гората. В усилията за овладяване на стихията се включиха близо 120 души и специализирана летателна техника, включително военни хеликоптери, докато в района бе обявено частично бедствено положение.
Въпреки че дъждът помогна за овладяване на най-критичната ситуация, опасността далеч не е напълно преминала. Огнеборците насочват вниманието си към труднодостъпните дерета, където тлеещи огнища могат да се събудят при най-малката промяна на времето. Днес усилията са съсредоточени върху щателни обходи, за да се гарантира, че пламъците няма да се завърнат.
За местните жители преживяното остава травмиращ спомен, а бдителността остава водеща. Въпреки че най-страшната нощ е зад гърба им, всички остават в очакване на окончателното потушаване на огъня, който две денонощия държа цялото село в напрежение.
