
В едно отдалечено българско село, репортаж разкрива обезпокоителна картина: празни класни стаи, въпреки че списъците показват над сто ученици. Това е реалността в село Бояново, където присъствието на учениците сякаш се изчерпва с имената им на хартия.
Тази ситуация обаче не е изолиран случай. Подобни „призрачни училища“ съществуват и в Сливен, превръщайки се в добре пазена обществена тайна. Учители, директори, инспектори и родители са наясно с проблема, но системата продължава да финансира тези институции, които произвеждат дипломи без реални знания.
Прилича на сценарий от „Новите дрехи на царя“ – всички виждат проблема, но никой не смее да го назове. Държавата продължава да налива значителни средства в тези училища, а обществото затваря очи години наред. Страхът от анатема и обвинения в желание за спиране на финансова подкрепа за семействата държи истината скрита.
Изглежда, че комфортът на „блатото“, в което мнозина се чувстват уютно, надделява над желанието за промяна и истинско образование.
Автор: Георги Мангинов
