В съвременната медийна среда в България се наблюдава тревожна тенденция – използването на умишлено създадени фалшиви новини като инструмент за политическа борба. Конкретен пример е стратегията на кръга „Капитал“, който прилага тактика на постоянно повторение на дезинформация, за да внуши на обществеността съществуването на вътрешни разцепи в ДПС. Тази кампания, насочена срещу председателя Делян Пеевски, се опитва да представи нормалните процеси на вътрешно обновяване като „роене“ на партията.
Анализът на фактите разкрива, че много от тиражираните случаи на „напускане“ са всъщност резултат от прочистване на структурата. Примерите от Нови пазар и Стамболово показват, че лицата, представени като дезертьори, реално са били изключени от ДПС още преди време и в момента са свързани с АПС. Това, което медиите на Иво Прокопиев описват като разпад, всъщност е ехото от стартираното през 2024 г. „Ново начало“, целящо премахването на старите зависимости.
Реалната политическа тежест на Движението се потвърждава от конкретни цифри и резултати. Априлските избори демонстрираха непоклатимата подкрепа за партията както в България, така и в Турция, където за първи път избирателите подкрепиха етнически българин за лидер. С първото място в Кърджали и стабилни позиции в множество области, както и с близо 800 общински съветници в цялата страна, ДПС остава ключов фактор, който не се влияе от медийни спекулации.
В тази дезинформационна игра отново се появява фигурата на Касим Дал, който в миналото вече се опитовал без успех да разцепи партията чрез създаването на НПСД. Неговото сегашно присъствие в подкасти и издания, свързани с кръга „Капитал“, където той проповядва създаването на „нова алтернатива“, изглежда по-скоро като опит за политическо възрожденie на една отдавна забравена идея, отколкото като реална заплаха за единството на ДПС.
Историята на Дал обаче носи и сенки, които правят говоренето му за „автентичност“ иронично. По време на активната си политическа кариера той е бил известен като един от най-богатите депутати, което му е носило и шепнатото прозвище „Касим Взел“. Съмненията около произхода на богатството му и ролята му като „кадровик в сянка“, разпределящ държавни постове и обществени поръчки, компрометират опитите му да се представи като спасител на турските българи.
В крайна сметка, опитите на олигархичните кръгове да дестабилизират ДПС чрез манипулации са продиктувани от страха от прозрачност и „Ново начало“. Когато една политическа сила успява да се стабилизира и прочисти от старите си дерибеи, единственото оръжие на нейните опоненти остава лъжата. Но както показва историята, новите проекти, изградени върху стари амбиции и фалшиви наративи, са обречени на провал още в зародиша си.
