Пригответе се за пореден удар по семейния бюджет! След кратко лятно затишие, инфлацията в България отново набра скорост през август, изстрелвайки ни сред челниците по поскъпване в еврозоната. Чувството, че парите ни се топят по-бързо от сладолед на август слънце, вече има своето статистическо потвърждение.
Хармонизираната годишна инфлация у нас достигна 5% през август, скок от 4,4% през юли. Това е значително над средното за еврозоната, което е едва 3,2%. С други думи, докато в голяма част от Европа цените се успокояват, нашият портфейл продължава да изтънява с по-бързи темпове. Месечното поскъпване от 0,8% също е двойно по-високо от европейския среден ръст.
В този нежелан „топ клуб“ на висока инфлация, България заема почетното трето място в еврозоната, изпреварена само от Литва (5,6%) и Кипър (5,2%). Ако погледнем целия Европейски съюз, сме четвърти, след Румъния (6,3%), Литва и Кипър. Сравнете това с най-ниските нива – Швеция с едва 0,3% или Естония с 1,3% – и картината става още по-мрачна за българските домакинства.
Какво стои зад този нов инфлационен скок? Енергията отново играе ключова роля. Поскъпващите горива и електроенергия имат домино ефект върху целия пазар – от транспорта и производството до крайната цена на почти всичко, което купуваме. Услугите също допринасят съществено, добавяйки значителна тежест към общата инфлация.
Не е като да сме единствени – големите европейски икономики като Германия, Франция, Италия и Испания също отчитат ускоряване на инфлацията. Но докато при тях това е повод за притеснение, при нас е сигнал за по-дълбок и упорит проблем, който изисква доходите ни да растат с още по-бърз темп, за да не губим покупателна способност.
И за да не се бъркаме в числата – дали 5% или 5,1%? Националният статистически институт (НСИ) отчита 5,1% по националния индекс на потребителските цени, докато Евростат използва хармонизирания индекс (ХИПЦ), който показва 5%. И двете методики обаче сочат едно и също: цените продължават да се покачват. През август най-силно поскъпване има при транспорта (5,5% само за месец), личните грижи, ресторантите, хотелите, алкохола и тютюневите изделия. Единствено храните и безалкохолните напитки отбелязват лек спад.
Ясно е, че ценовият натиск се засилва. За българските граждани това означава продължаваща битка за оцеляване и още по-внимателно планиране на разходите. Инфлационната спирала не просто се върти, тя се затяга, и България остава в центъра на бурята.
