Ноември винаги е месец на неопределеност, когато природата се колебае между есенната мекота и първите зимни дъхнове. Ключът към това какво ще се случи в България се крие високо в стратосферата, където полярният вихър определя разпределението на студа. Текущите анализи на ECMWF показват значителни деформации в този вихър, което означава, че студеният въздух от Арктика може да потърси нов път към нашите ширини.
В началото на месеца ни очаква истински „батут“ от времето. Ще се редуват дни с по-топли температури и периоди на застудяване, носени от атмосферни смущения. В низините е вероятно да се появи гъста мъгла, а в планините първите снежинки вече ще започнат да белят върховете. Докато северозападните ветрове ще носят хлад, южните влияния могат временно да ни върнат в есенно настроение, особено в Източна България.
Втората част на ноември обещава да бъде много по-динамична. Тук всичко зависи от „танца“ на налягането над Европа. Ако се установи антициклон на север и циклон над Югоизточна Европа, вратите за истинския студ ще се отворят на широко. В такъв случай нощните температури в котловините могат да паднат под нулата, а снеговалежите могат да се спуснат дори в по-ниските части на Северна и Западна България, стига температурният профил на атмосферата да е достатъчно нисък.
Към края на месеца балансът се измества решително в полза на зимата. Континенталният въздух от североизток става основен играч, което повишава шансовете за по-трайна снежна покривка в планините. Рискът от поледици също нараства, особено ако дъждът се смеси с отрицателни температури в приземния слой. Въпреки това, не трябва да изключваме и краткотрайни затопляния, преди зимата окончателно да се настани.
Важно е да помним, че полярният вихър е като отдалечен сигнал – той ни дава общата посока, но не и точната дата. Стратосферните промени не винаги се превръщат в снеговалежи в низините. Затова ноември ще остане месец на очакване, в който трябва да сме готови както за дъждовни разходки, така и за първите зимни предизвикателства.
