Световното първенство по футбол обикновено е празник на единството, но за националния отбор на Иран то се превръща в истинско изпитание за издръжливостта – не само на терена, но и в залите за чакане на летищата. Геополитическото напрежение между Техеран и Вашингтон е наложило режим, който е почти безпрецедентен в историята на спорта.
В момента иранските футболисти са принудени да използват Мексико като своя основна база, като влизат в Съединените щати само за кратък период преди мачовете си. Този „експресен“ режим на пътуване означава, че играчите трябва да напуснат американската територия почти веднага след края на срещите, което напълно променя динамиката на подготовката им.
Селекционерът Амир Галеноей не крие разочарованието си, определяйки своя тим като „най-потиснатия“ на турнира. Футболната федерация на Иран настоява за базови условия – пристигане два дни преди мача и отпътуване ден след него. Това е минималният стандарт за възстановяване и тактическа подготовка, който в момента им е отказан.
От страна на Белия дом позицията е внимателна. Андрю Джулиани, ръководител в работната група за Мондиала, признава, че се търси баланс. Основният въпрос е как да се осигури спортна честност, без да се правят компромиси с националната сигурност на САЩ, като се подчертава, че самото участие на Иран е възможно благодарение на специална президентска заповед.
Критичната точка е мачът срещу Египет в Сиатъл на 27 юни. Докато полетите до Лос Анджелис са били сравнително кратки, пътуването до Сиатъл е значително по-изтощително. Точно тук се очаква Вашингтон да прояви гъвкавост, за да избегне обвиненията, че домакинът умишлено поставя един от отборите в неизгодно положение.
Паралелно с това Иран се готви да се обърне към FIFA с официална жалба. Спорът вече е излязъл извън рамките на логистиката и е станал въпрос на принципи за равнопоставеност, които са в основата на всяко световно първенство.
В крайна сметка случаят с Иран показва колко трудно е да се раздели спортът от политиката, когато стават в залог националният престиж и строгите визови режими. Остава да се види дали желанието за „честна игра“ ще надделее над политическите разминания.
