В навечерието на поредната президентска надпревара, политическата сцена в България отново кипи от стратегии и тактики. Лидерът на ГЕРБ, Бойко Борисов, хвърли светлина върху позицията на своята партия, заявявайки от Пазарджик, че макар да е „научен да не вреди“, той не би могъл да принуди ГЕРБ да гласува за Андрей Гюров. Това изявление не е просто отказ, а по-скоро добре премерен ход в сложната игра на властта.
Основният принцип, който Борисов изтъква – „непоискана подкрепа не се дава“ – е показателен за нежеланието му да бъде въвлечен в чужди политически схеми без ясна полза за собствената си формация. Според него, опонентите на ГЕРБ от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ таят надеждата, че ГЕРБ ще издигне свой кандидат за президент, за да могат всички останали да се обединят срещу него. Това разкритие подчертава дълбокото недоверие и стратегическото планиране, което предхожда всеки голям изборен цикъл.
Решението на ГЕРБ да не излъчва собствен кандидат за държавен глава, което според Борисов е било единодушно прието в партията, е пряк отговор на тази предполагаема стратегия. То цели да лиши противниците от обща мишена и да промени динамиката на предстоящите избори. Вместо да бъдат център на атаките, ГЕРБ избира да остане встрани, наблюдавайки и евентуално изчаквайки подходящия момент за намеса.
Лидерът на ГЕРБ припомни и ситуацията от преди пет години, когато партията му издигна проф. Анастас Герджиков, докато ПП и ДБ подкрепиха г-жа Йотова, дори и чрез съвместни плакати. Този исторически паралел служи за илюстрация на повтарящите се модели в българската политика и на опитите за консолидация срещу определени политически субекти.
Нещо повече, Борисов не пропусна да отбележи, че „мръсната кампания“ вече е стартирала с пълна сила, още преди официалното начало на изборния процес. Като пример той посочи скандала с помилването на Огнян Атанасов, осъден за наркотрафик, изваден наяве от Асен Василев. Този ранен старт на негативни кампании показва интензивността и безскрупулността, с които политическите играчи са готови да се борят за влияние и власт.
В крайна сметка, изявлението на Борисов очертава една сложна политическа картина, в която всяко действие е част от по-голяма стратегия. ГЕРБ, изглежда, е избрала позицията на наблюдател и потенциален арбитър, вместо пряк участник в президентската битка, оставяйки другите да се борят за централно място под прожекторите.
