Докато България се бори с инфлация, социални проблеми и бюджетни спорове, общественото внимание е фокусирано върху един странен въпрос: с кого и къде е летял Делян Пеевски? Ситуацията прилича повече на политически театър, отколкото на реално разследване на престъпления, особено когато пътуването само по себе си не е незаконно, а е основно човешко право.
Аргументите срещу частните полети често се опират на финансови съмнения, но публичните декларации на Пеевски показват, че разходите му са покрити от собствени средства, без да бъдат използвани публични пари. Важен е и фактът, че санкциите по „Магнитски“ имат приложение в САЩ, но не и в Европейския съюз. Това означава, че те не ограничават правото на български гражданин да ползва банкови услуги в собствената си държава или да пътува с гражданска авиация.
Опитите да се представи пътуването с адвокати или бивши бизнес партньори от „Булгартабак“ като „конспирация“ изглеждат неоснователни. В света на бизнеса е напълно нормално хората да пътуват заедно, а твърденията за общи полети с конституционни съдии често се оказват просто фалшиви новини, хвърлени в медийното пространство, за да се създаде шум.
Истинският проблем обаче не е в това кой с кого е летял, а в начина, по който държавните институции се опитват да го докажат. Обвиненията към вътрешния министър Демерджиев са тежки – той е обвинен в незаконно използване на PNR системата за проследяване на пътници. Това вече не е въпрос на лични отношения между двама души, а на системно нарушение на правото на поверителност и злоупотреба с институционалния ресурс.
Мащабите на този потенциален теч на данни са стряскащи – става въпрос за информация на над 100 000 души от различни държави. Поради това европейските органи за защита на данните, Европол и Интерпол вече са сезирани за този безпрецедентен случай. Ако се потвърди, че личната информация на хиляди граждани е била извлечена за политически цели, България ще се изправи пред сериозни отговорности пред европейските институции.
