В българската съдебна система често ставаме свидетели на déjà vu – ситуации, в които повтарящи се сценарии разиграват своите действия под прикритието на „нови“ сигнали и обвинения. Един такъв пример е настоящата ситуация с временно изпълняващия длъжността главен прокурор Борислав Сарафов, чиито действия предизвикват въпроси относно истинските му мотиви.
Според съдия Атанаска Дишева, член на Висшия съдебен съвет (ВСС), ако г-н Сарафов действително желае проверка на своите твърдения, пътят е един – официално сезиране на прокуратурата. Вместо това, публичните му изявления напомнят на „прийоми“, използвани и от предишни главни прокурори, което навежда на мисълта за целенасочено разсейване на общественото внимание от по-съществени проблеми.
В момент, когато изборът на нов главен прокурор е все още далеч във времето и не е основен фокус на настоящия ВСС, подобни твърдения изглеждат като преждевременни и необосновани. Дишева подчертава, че докато новият състав на ВСС не бъде избран и не започне работа, е голословно да се говори за предстоящ избор на ключова фигура в съдебната власт.
Ключова за прозрачността и ефективността на съдебната система е изключително щателната проверка на всеки кандидат за член на ВСС, без значение дали идва от професионалната квота или другаде. Биографиите им трябва да бъдат подложени на строг анализ. Индикации като чести командировки, прехвърляне между различни нива на съдебната система (следствие, прокуратура, съд) или бързо издигане на ръководни позиции, са потенциални червени флагове, които изискват задълбочено разследване.
Освен това, критично е да се проследи дали даден кандидат е коментирал публично дейността на ВСС, тъй като това може да издаде пристрастия. Що се отнася до безпристрастността на лица като Таня Радуловска, Андрей Янкулов и Емил Дечев, които имат опит в изпълнителната власт, законът не забранява участието им. Дали обаче тяхната обективност е гарантирана, предстои да покаже времето, което е и най-добрият съдия в такива ситуации.
