Телевизионният ефир на България загуби един от своите най-тихи, но най-влиятелни творци. Румен Смилевски, човекът, който за четири десетилетия успя да улови духа на времето и същността на българската идентичност, остави своя последен кадър.
Като дългогодишен стълб в БНТ, Смилевски беше незабележимата сила зад екрана на емблематични предавания. Неговият професионален почерк се разпознава в динамиката на „Сутрешния блок“, в пътешествията на „По света и у нас“ и в анализите на „Плюс-Минус“, доказвайки, че истинското изкуство в телевизията е в умението да разкажеш история чрез образа.
Творческият му спектър беше изключително широк – от нежността на детските предавания и ритъма на музикалните клипове до тежестта на историческите филми. Той ни позволи да видим „Булгарите“, да се потопим в събитията около „Стефан Караджа“ и „Хроника на горещото лято на 1868“, или да открием тайните на българското кисело мляко като символ на дълголетието.
С над 150 документални филма в наследството си, Румен Смилевски се превърна в истински архивист на българската памет. Неговите камери запечатаха делото на светите братя Кирил и Методий, мистицизма на пророчицата Ванга и величието на нашите манастири и църкви. Не той обаче застана само до миналото, но и до съвременните български художници, превръщайки изкуството в достъпно за всички визуално преживяване.
Своите последни пътеки Румен Смилевски ще обходе в присъствието на близките и колегите си. Поклонението пред него ще се състои на 14 октомври от 11.00 часа на Централните софийски гробища, където ще се сбогуваме с един майстор, който остави незаличима следа в документалистиката и журналистиката на страната.
