България се подготвя за сериозен курс към промяна в социалната си политика, като фокусът се измества от чисто статистическите показатели към реалното качество на живот. Основната цел за следващите години е създаването на механизъм, при който доходите на най-ниско платените работници да отразяват действителните разходи за издръжка, включително здравеопазване и културно развитие.
Един от най-очакваните стъпки е преразглеждането на минималната работна заплата, която до 2027 г. трябва да достигне стойност в диапазона между 620,20 и 672,80 евро. Новата формула за определяне на този праг е резултат от дълги преговори и за първи път ще включва методика за изчисляване на издръжката на живота, разработена от Националния статистически институт. Стремежът на държавата е сумата да бъде възможно най-близо до горната граница от 673 евро.
Паралелно с това се очертава мащабна стратегия за подкрепа на родителите чрез т.нар. „Семеен пакет +“. Този проект предвижда насочването на допълнителни 20 до 26 милиона евро за майчинството и значително повишаване на детските помощи. Особено внимание е отделено на еднократните помощи при раждане, при които се очаква ръст от над 50%, което ще направи финансовата подкрепа при появата на ново дете много по-сериозна.
Държавата не забравя и тези майки, които предпочитат по-бързо да се върнат към професионалната си дейност, като за тях се подготвят нови стимули. Интересен подход е и въвеждането на данъчни облекчения за родители, чиито деца посещават спортни или културни занимания. Тази мярка има двойна цел: да насърчи развитието на децата и да мотивира гражданите да декларират официалните си доходи, намалявайки сивия сектор.
За текущата година е предвидена и незабавна подкрепа под формата на коледни добавки в размер на 50 евро. Тази помощ ще бъде разпределена автоматично до 12 различни групи, включващи не само пенсионери с ниски доходи, но и хора с увреждания и семейства в затруднено финансово положение, без необходимост от подаване на документи.
В основата на новата визия стои убеждението, че дългосрочното решение на проблема с бедността не е в постоянното увеличаване на помощите, а в активирането на икономически неактивните граждани. Стратегията е ясна: по-високо заплащане на труда и силни стимули за семействата, които да доведат до реално повишаване на покупателната способност и по-висок стандарт за всички.
