В епоха на разделение и скептицизъм, рядко се среща личност, която да обединява хората чрез доверие и професионализъм. Димитър Цонев не беше просто телевизионен водещ; той се превърна в глас, на който българското общество вярваше безрезервно. Дори в периодите, когато заемаше политически постове, той успя да запази своя висок рейтинг на доверие – постижение, почти недостижимо за всеки, който стъпва на пътя на властта.
Днес паметта за него живее не само в архивите на БНТ, но и в малките, интимни жестове на семейството му. В двора на дома им в Бояна цъфти индийски люляк – растение, занесено от Евксиноград в едното от последните лета на журналиста. За съпругата му, Мариана, този розов цвят е символ на силното присъствие на Митко, който продължава да обгръща семейството им, въпреки че земните му дни бяха само 20 805.
Историята на Цонев е изпълнена с иронии на съдбата. Син на великия актьор Коста Цонев и красивата Анахид Тачева, той носеше в себе си смесица от арменски и гръцки гени и силен артистичен заряд. Парадоксът е, че пътят му към телевизията започна с един провал. Кандидатствайки във ВИТИЗ, той бива отрязан от режисьора Христо Христов, след като Димитър пише бескомпромисна критика за един от неговите филми. По-късно режисьорът признава, че това е било за добро, защото талантът на Цонев е бил твърде голям за сцената, но идеален за екрана.
Преди да стане лицето на „По света и у нас“, Димитър Цонев завършва право с амбицията да бъде прокурор. Социалистическата система на разпределение обаче го насочва към журналистиката, първо в агенция „София прес“, а след това в БНТ. Там той превръща екрана в своето пространство, създавайки иновативни формати като 5-часовото магазинно предаване „В неделя с Димитър Цонев“, което променя облика на обществената телевизия.
Зад професионалния успех стоеше един човек с чиста съвест и философски поглед към живота. Той и съпругата му някога са изчислили, че един човешки живот от 80 години е само около 29 200 дни, което ги е научило да не губят време в притеснения за маловажни неща. Тази мъдрост и човечност се усещаха във всеки негов поглед и изказ, превръщайки го в истински ментор за много от бъдещите колеги в медиите.
Дори след десет години от фаталния инсулт, паметта за него остава жива чрез спомените на децата и внуците му. За внука му Яни, дядо му е бил като трето дете в семейството, а за сина му Димитър – образът на бащата, който „излиза от телевизора“, за да бъде просто татко. Димитър Цонев си отиде, но остави след себе си стандарт за журналистическа етика и човечност, който ще бъде пример за поколения напред.
