Правото на неприкосновеност на личния живот получи сериозно потвърждение от Конституционния съд. Съдиите постановиха, че Комисията за защита на конкуренцията не може да използва трафични данни, за да разследва административни нарушения, независимо колко сложни са картелните споразумения, които се опитва да разкрие.
Всичко започна с искане от Румен Радев, който още в качеството си на президент подчерта, че подобни правомощи на КЗК директно застрашават тайната на кореспонденцията. Според него законните рамки са били размити, което е създало риск от злоупотреби поради липсата на ясни гаранции и ефективен контрол.
Основният правен спор се върти около разпоредби в Закона за електронните съобщения. Досегашните текстове позволяваха на регулатора да изисква, използва и съхранява данни от телекомуникационните оператори, за да докаже наличието на комуникация между бизнес субекти. Конституционният съд обаче бе категоричен: трафичните данни са инструмент, резервиран единствено за разкриване на тежки престъпления.
Съдиите подчертаха, че дори ако данните не разкриват самото съдържание на разговорите, а само факта, че те са се състояли, това пак представлява твърде сериозна намеса в личното пространство на гражданите. Такава мащабна мярка не може да бъде оправдана, когато целта е разследване на административни нарушения, които не попадат в категорията на тежките престъпления.
С това единодушно решение се слага край на опитите за разширяване на надзорните функции на КЗК чрез достъп до чувствителна информация, която е защитена както от основния закон, така и от международни конвенции.
