Националната галерия в Прага стартира амбициозен петгодишен проект за реставрация на едно от най-значимите произведения на Албрехт Дюрер – „Празникът на розовия венец“. Тази творба, създадена през 1506 г., е ключов момент в кариерата на майстора, но годините и бурната ѝ история са оставили своя отпечатък. Експерти оценяват, че днес само около 75-80% от видимата повърхност е дело на самия Дюрер, като останалото са по-късни прерисувания.
Проектът, ръководен от международен консултативен комитет от водещи специалисти по ренесансово изкуство, има за цел да приключи до 2031 г. Фокусът не е върху козметични промени, а върху дълбочинно изследване на живописта. Целта е ясно да се разграничи оригиналният пигмент от по-късни интервенции и да се стабилизира дървената основа, която е изложена на риск от деформации.
Дюрер създава мащабното платно с маслени бои върху дърво, докато е във Венеция. Поръчката идва от общността на германските търговци, които искат да украсят тяхната църква „Сан Бартоломео“. За 35-годишния Дюрер това е възможност да докаже на италианските майстори, че германските художници могат да постигнат не само майсторство в графиката, но и виртуозна живопис, изпълнена с наситени цветове.
Картината изобразява Дева Мария и Младенеца, които раздават венци от рози на вярващите. Сред тях могат да бъдат разпознати важни исторически фигури като папа Юлий II и бъдещият император Максимилиан I. Самият Дюрер е включил автопортрет в горния десен ъгъл, държейки свитък с надпис на латински, който указва, че творбата е завършена само за пет месеца.
Произведението е посрещнато с възхищение от влиятелни личности като Джовани Белини и венецианския дож. Впоследствие, през 1606 г., император Рудолф II закупува картината за значителна сума. За да избегне рисковете при транспортиране през Алпите, той нарежда тя да бъде носена от войници до Пражкия замък.
През вековете картината преживява множество перипетии – оцелява при военни конфликти, сменя собственици и през 1793 г. е спасена в манастира „Страхов“. Чехословашката държава я откупува през 1934 г., а по време на Втората световна война е скрита, за да бъде предпазена от бомбардировки.
Тези многократни премествания оказват сериозно влияние върху дървената основа. Особено вредни са намесите от XIX век. При реставрация между 1839 и 1841 г., художникът Йохан Грьотш прерисува значителни части, опитвайки се да заличи напуканата боя. По този начин е изгубен и един от характерните детайли на Дюрер – муха, кацнала върху коляното на Мадоната, смятана за пример за ренесансов илюзионизъм.
Сегашният проект ще използва най-съвременни, щадящи технологии. Паралелно се разработва 3D цифров модел на дървения панел, който ще помогне за анализ на структурните напрежения и влажността. След това реставраторите ще пристъпят към най-деликатната фаза – премахване на пожълтелите лакове и неавтентичните корекции.
Когато през 2031 г. „Празникът на розовия венец“ бъде върнат в залата „Щернберг“, публиката ще има възможност да види не само обновена творба, но и да се докосне до автентичното излъчване на венецианските цветове, така както Албрехт Дюрер ги е оставил през 1506 г.
