Връщането на останките на цар Самуил в България бе историческо събитие, но зад този триумф стои една административна странност, която повдига въпроси за управлението на културното наследство. За да се постигне тази цел, България предаде на Гърция 53 църковни предмета, но според последните данни те все още не са официално изтрити от регистрите на Националния исторически музей.
Доц. д-р Петранка Неделчева, която ръководи отдела за експозиционна и международна дейност в музея, разкри, че предметите, изпратени в Атина, формално остават част от инвентара. Това създава необичайна ситуация, при която ценни реликви, намиращи се физически в чужбина, все още числят се като притежание на българската институция.
Интересен е и детайлът около броенето на тези ценности. Макар общият брой на предадените предмети да е 53, те са разпределени под 48 инвентарни номера. Тази разлика се обяснява с това, че в музейната практика един номер може да обхваща група от свързани обекти – например две рипиди, които са заведени заедно под един общ запис.
Тази размяна, която превърна историческите артефакти в espécie за междудържавно споразумение, остава в полезрението на обществеността. Въпреки че целта – възстановяването на мощите на великия владетел – е постигната, административният статус на „отписаните, но не отписани“ предмети подчертава сложността на подобни международни договори.
