В управленската програма на кабинета „Радев“ се появява една амбициозна идея – разплащанията в кеш да бъдат гарантирани чрез вписването им в Конституцията. Целта е да се създаде твърда правна основа за запазването на традиционните парични средства в ежедневието ни.
Тази инициатива срещна първоначално одобрение от страна на партия „Възраждане“. Формацията приветства стъпката, виждайки в нея механизъм за защита на финансовата независимост на гражданите.
Нещата обаче придобиват неочакван обрат, когато лидерът на партията, Костадин Костадинов, изказва своето мнение по въпроса. Въпреки общата позиция на формацията, той проявява сериозен скептицизъм относно реалната приложимост на подобен ход.
Костадинов твърди, че опитът да се „заковат“ разплащанията в брой в основния закон на държавата е технически невъзможен. Според него такава промяна няма да има реална правна тежест и няма как да бъде осъществена на практика.
Така идеята за конституционна защита на кеша се сблъсква с реалността на правната техника, оставяйки въпроса дали политическите декларации могат да преодолеят техническите пречки.
