
Българският имотен пазар през първата половина на 2026 г. демонстрира странен парадокс: цените продължават да се изкачват, въпреки че броят на реалните сделки отбелязва сериозен спад. Това създава среда, в която продавачите все още държат високи очаквания, докато купувачите стават все по-избирателни и предпазливи.
Статистиката за първото полугодие е категорична – столицата води в растежа с увеличение от 10% на цената за квадратен метър спрямо същия период от 2025 г. Пловдив следва с 8% ръст, докато във Варна цените се покачват с около 6%. Въпреки тези цифри, общата активност в четирите най-големи града в страната е спаднала с близо 15%, като най-силното затихване се наблюдава в морските градове Бургас и Варна, а най-слабото – в Пловдив.
В София се наблюдава интересна промяна в потребителското поведение. Тритестайните жилища преминаха критичната психологическа граница от 250 000 евро, което ги направи недостъпни за голяма част от масовия купувач. В резултат на това интересът се пренасочи към двустайните апартаменти, които се търгуват около 170 000 евро и се превърнаха в най-активния сегмент на пазара.
Инвестиционният профил също се променя. Около 30% от сделките през първите шест месеца са извършени с цел инвестиция, като двустайните жилища остават предпочитаният актив за хора с натрупани спестявания. Забележим е и фактът, че от средата на 2025 г. от пазара напълно изчезнаха купувачите без финансов буфер, които разчитаха единствено на доходите си или кредити без първоначален капитал.
Интересно е, че докато малките и средни жилища страдат от по-ниска активност, секторът на големите семейни домове и многостайните апартаменти бележи ръст. През второто тримесечие на 2026 г. покупките на имоти с повече от две спални са се увеличили с 10% на годишна база, което показва желание за повече пространство.
Когато става въпрос за отстъпки, реалността е далеч от очакванията на купувачите. Макар че при 40% от сделките се стига до договаряне на цената, в повечето случаи тези компромиси са символични. При 60% от случаите отстъпката не надвишава 10 000 евро, което означава, че реалните цени остават високи, а ролята на посредника става ключова за намирането на баланс между двете страни.
