Историята на България е изпълнена с драматични обрати, но малко от тях са толкова иронични, колкото съвпадението на датите през юли. Докато 25 юли 1946 г. бележи началото на края на монархията с внесен в парламента законопроект за република, точно 55 години по-късно, на 24 юли 2001 г., страната стана свидетел на безпрецедентно събитие. Симеон Сакскобургготски се превърна в първия монарх в света, който успя да си възвърне политическата власт не чрез наследство, а чрез демократичен вот.
Пътят към този триумф започна с принудително изгнание. Денобето на деветогодишния цар бе прекъснато от референдум през септември 1946 г., в който над 95% от гласувалите подкрепиха народната република. Притиснат от победителите във Втората световна война, Симеон II напусна родината без официален акт на абдикация. Годините му преминаха между Египет, където учи в британски колеж, и Испания, където завършва лицей. Дори в чужбина той не забрави за корените си, обявявайки в прокламация през 1955 г., че остава верен на Търновската конституция и на всички българи.
След половин век в изгнание, завръщането му през 1996 г. предизвика истинска еуфория. В разгара на тежката икономическа криза, хиляди българи го посрещнаха не просто като бивш държавен глава, а като espécie месия, способна да спаси страната. Въпреки първоначалното си желание да остане извън активната политика, натискът от страна на обществеността и политическите кръгове започна да нараства, превръщайки се в истинска одисея към властта.
Пътят към премиерския стол обаче не бе равен. Първоначалните планове за участие в президентските избори бяха пресечени от Конституционния съд през февруари 2001 г. Решението беше категорично: кандидатът трябва да е пребивавал трайно в България през последните пет години. Този правен удар де факто затвори вратата за президентството, но насочи амбициите на Симеон II към парламентарните избори.
Преди да обяви кандидатурата си, царят се опита да намери общ език с тогавашния премиер Иван Костов. В поверителен разговор в Бояна, Симеон предложи създаването на дясноцентристка коалиция, която да осигури приемственост, но с радикално обновен подход срещу корупцията и авторитарните методи. Отговорът на Костов обаче бе кратък и категоричен – той пожела още един мандат, което постави двамата в позиция на политически опоненти.
Решаващият момент настъпи на 6 април 2001 г., когато от поляната пред двореца „Врана“ Симеон обяви създаването на „Национално движение Симеон II“. С лозунги за нов морал и борба с корупцията, той обеща на българите, че чрез икономически мерки и социално партньорство животът им ще се промени в рамките на 800 дни. Тази фраза се превърна в един от най-запомнените политически обещания в съвременната история на страната.
Резултатът от изборите на 17 юни беше сгърмящ. НДСВ се превърна в доминираща политическа сила с близо 2 милиона гласове, което представляваше 42,74% от вота. С 120 депутати в 39-ото народно събрание, Симеон II бе на прага на абсолютното множинство, превръщайки се в символ на една голяма, макар и по-късно спорна, надежда за България.
