Всеки летен сезон в България се разпалва един и същ спор – дали почивката на Черноморието е станала непосилно скъпа. Гледната точка зависи изцяло от това кой я изказва: бизнесът, който вижда възможности, или експертите, които предупреждават за загуба на конкурентоспособност.
Ричард Алибегов, председател на Българската асоциация на заведенията, защитава тезата, че пазарът предлага варианти за всеки бюджет. Според него е заблуда, че всички туристи са недоволни от цените. Той привежда примера с традиционния таратор, който може да струва както 2,50 евро в по-скромно заведение, така и 10 евро в луксозен петзвезден хотел, където местата се разпродават бързо.
Алибегов подчертава, че подобно разнообразие от цени е стандарт и за популярни дестинации като Италия, Испания и Гърция. Той също така изказва съмнението си, че част от недоволството е подхранвано от политически мотиви, свързани с въвеждането на еврото, което според него няма пряка връзка с туристическите цени.
Съвсем различно вижда нещата Димитър Попов от Българската асоциация по устойчив туризъм. Той признава, че цените в Гърция също са се покачили, но посочва, че темпът на растеж в България е много по-агресивен, особено при базови продукти като вода и кафе.
Проблемът с високите цени не се ограничава само до летните курорти. Попов споделя, че дори в Банско се забелязва отлив на лоялни туристи, които след години предпочитат да се преместят към Австрия или Италия, където разходите за хранене и ски услуги често са по-ниски.
Освен финансовия аспект, се посочва и липсата на предвидимост в качеството на услугите. Сравнението с Гърция показва, че българското море изостава по ключови параметри като организираното паркиране и достъпността до плажните ивици, което прави общата стойност на почивката по-ниска, независимо от цената на една салата.
Въпреки тези противоречия и критики, общата картина за сезона остава стабилна. Данните показват, че туристическият поток е на нивото на миналата година, като на някои места се наблюдава дори лек ръст в посещенията.
