Много българи, посещаващи Гърция през лятото, откриват шокираща истина: аптечните сметки там са драстично по-ниски. Един конкретен пример, споделен от ортопеда д-р Христо Мазнейков, разкрива дълбоки системни проблеми. Антибиотикът „Аугментин“, който в Гърция струва около 5 евро, в България се продава за близо 15 евро. Тази тройна разлика не е случайна, а е резултат от комбинация от данъчна политика, корпоративни стратегии и регулаторни пропуски.
Един от най-тежките удари по джоба на българския пациент е липсата на диференциран ДДС за медикаменти. Докато България прилага пълната ставка от 20%, нашите съседи и европейски партньори са много по-снизходителни. В Гърция данъкът е само 6%, в Румъния 11%, а в Северна Македония 5%. Още по-драстични са разликите в Западна Европа, където Франция прилага 2,1%, Германия 7%, а Ирландия изобщо не облага с ДДС жизненоважните лекарства за орална употреба. Това прави българската система една от най-нечувствителните към нуждите на болните в региона.
Освен данъците, съществува и по-фина, почти „невидима“ стратегия на фармацевтичните гиганти. Разликата в цената често се дължи на броя таблетки в една опаковка. Например, в Гърция антибиотикът се продава в кутии с 6 таблетки, докато в България и Западна Европа стандартът е 7. Тази малка промяна прави гръцкия продукт непривлекателен за т.нар. „паралелен износ“ към богати пазари като Франция или Германия. Тъй като българските опаковки са в стандартен формат, те са лесна мишена за прекупвачи, което избутва цените на местния пазар нагоре.
Проблемът е задълбочен и от начина, по който държавата регулира цените. България разчита на пасивно сравняване с най-ниските цени в ЕС, което често се оказва неефективно. В контраст с това, гръцкото правителство прилага агресивен централизиран контрол и използва силата на своя по-голям пазар, за да договори значителни отстъпки директно от производителите. Българският фармацевтичен съюз от години предупреждава, че без подобни механизми пациентите ще продължат да се сблъскват с празни рафтове или скъпи алтернативи.
Анализи на Комисията за защита на конкуренцията потвърждават, че пазарът у нас е изкривен. Липсата на прозрачност във веригата на доставки и високите надценки на търговците на едро изкуствено завишават крайната цена. Регулаторът настоява за строги мерки срещу неконтролирания реекспорт и по-голяма яснота в ценообразуването, за да се спре „изсмукването“ на евтините медикаменти от страната.
С предстоящото приемане на еврото на 1 януари 2026 г., въпросът за цените става още по-актуален. Става ясно, че административните глоби и празната реторика не могат да заменят фундаменталните реформи. Докато не бъде променен ДДС-ът, не се ограничи спекулативният износ и не се въведат директни национални договори с производителите, здравето в България ще остане един от най-скъпите ресурси за гражданите.
