Визията на Владимир Путин за следващите години не е просто териториално разширение, а цялостен стратегически удар. Според разкрития от Ню Йорк Таймс, руският президент е поставил амбициозна и опасна цел за 2026 година: предизвикване на вътрешен колапс на НАТО и Европейския съюз. Този план за дестабилизация цели да разкъса западните съюзи отвътре, като използва конкретни геополитически точки като лостове за натиск.
В центъра на тази стратегия стои Молдова. Макар Украйна да остава основният приоритет на Кремъл, Кишинев се е превърнал във вторичен, но критично важен център на интерес. Русия разглежда молдовската държава като идеален трамплин, от който могат да бъдат предприети враждебни действия не само срещу Украйна, но и срещу целия Европейски съюз, който е основният финансов и отбранен донор на региона.
Един от най-дълбоките геополитически копнежи на Путин е създаването на сухопътен коридор, който да свърже Русия с Молдова през територии в Южна Украйна. Този коридор би променил изцяло баланса на силите в Източна Европа и би дал на Москва директен достъп до стратегически важни зони, засилвайки хватката ѝ върху региона.
За да постигнат тези цели, Кремъл заложи на хибридна война, съчетаваща финансова корупция и духовна манипулация. Разкритията показват, че молдовски свещеници са били вербувани и платени с хиляди долари чрез руски банкови карти, за да убедят своите енориаши да се противопоставят на прозападната политика и да отхвърлят интеграцията на страната в ЕС.
Паралелно с „меките“ методи, Русия инвестира в директна агресия. В Сърбия, Босна и близо до Москва са организирани тренировъчни лагери под надзора на офицери от руското военно разузнаване (ГРУ). Там млади молдовци са били обучавани в боравене с огнестрелно оръжие, пробиване на полицейски кордони, използване на дронове с взривни устройства и създаване на палежи, с цел да се създаде армия от бойци за намеса в изборни процеси.
Въпреки мащабните ресурси, отделени от Кремъл, молдовските власти, подкрепени от западни съюзници, успяха да неутрализират голяма част от заплахата. Чрез серия от полицейски акции и киберзащита, опитите за дестабилизация преди изборите бяха блокирани, а проевропейското мнозинство беше запазено. Въпреки това, триумфът е само частичен – както подчертава директорът на Агенцията за киберсигурност на Молдова, битката е спечелена, но войната продължава.
