Логиката на съвременния конфликт се променя, като Киев все повече залага на принципа на взаимността. Президентът Володимир Зеленски ясно дава да се разбере, че ударите по руска територия не са случайни, а са директен отговор на агресията срещу мирни украински селища.
Целта на тези действия обаче надхвърля простото отмъщение. Според украинското ръководство, пренасянето на войната в дълбините на Русия е стратегически инструмент, който трябва да принуди Москва да потърси дипломатичен изход и да спре разрушенията в Украйна.
В Брюксел Зеленски подчерта, че Украйна никога не е копнеяла по военен конфликт. Този парадокс – борба за оцеляване от страна на държава, която не иска война – е централен елемент от посланието на Киев към международната общност и неговите партньори.
Реалността на това противопоставяне вече се вижда в конкретни действия, като ударите по петролни рафинерии в Москва, които превръщат руската столица в свидетел на същите пламъци и пушек, които дълго време обгръщаха украинските градове.
Паралелно с военните действия се търсят и политически пролуки, като например предложенията на Турция за примирие в Черно море. Това показва, че докато военният натиск продължава, вратата към мира остава открехната, стига тя да бъде подкрепена от реални стъпки към прекратяване на агресията.
