Българският парламент прие фундаментални промени в Закона за кредитните институции, с които страната се привежда в синхрон с европейските директиви. Тези корекции не са просто формалност, а отговор на натиска от Европейската комисия, която вече е задействала процедури срещу България. Целта е създаването на по-прозрачна и независима финансова система, в която контролът е засилен.
В центъра на промените е Българската народна банка. Въвежда се нов стандарт за управление, при който членовете на управителните органи (с изключение на управителя, назначен след януари 2026 г.) не могат да остават на своите постове повече от 14 години. Освен това, за да се предотвратят конфликти на интереси, служителите и ръководителите в БНБ ще бъдат длъжни да декларират подробно имуществото си, включително акции, облигации и различни инвестиционни фондове.
Регулациите се разширяват и към международния сектор. Банките от трети държави, желаещи да оперират в България, ще трябва да следват строг лицензионен режим и да поддържат минимален гаранционен капитал. Особено внимание ще се обръща на големите финансови групи с активи в ЕС над 40 милиарда евро, които БНБ ще анализира за системна значимост и потенциални рискове за стабилността на пазара. Тези правила ще станат задължителни от януари 2027 г.
За да се гарантира, че новите изисквания няма да останат само на хартия, са въведени строги финансови санкции. БНБ получава правомощието да налага ежедневни глоби за всяко нарушение на закона или надзорните решения. За самите финансови институции тези санкции могат да достигнат 5% от средния дневен нетен оборот, докато за висшия мениджмънт и лицата на ключови позиции личните глоби могат да достигнат до 50 000 евро.
