Представете си нощта на 31 октомври, когато небето се подготвя за нещо специално. Макар името да подвежда, „Синята луна“ всъщност не променя цвета си в синьо, а запазва своите обичайни сребристи и млечнобели нюанси. Този феномен е по-скоро календарна игра на природата, отбелязваща второто пълнолуние в рамките на един единствен календарен месец.
Всичко се свежда до математиката на космоса. Лунният цикъл, периодът, през който се предават всички фази на спътника ни, трае средно 29,5 дни. Това означава, че ако първото пълнолуние се случи в самото начало на месец с 31 дни, има голям шанс да видим второ точно преди края му. Такова необичайно събитие се случва средно на всеки две години и половина, като преди това сме го наблюдавали през март 2018 г.
Интересно е, че терминът „Синя луна“ не винаги е бил ясен. Корените му се откриват в „Алманаха на фермерите в Мейн“, но дефинициите там са били толкова объркващи, че дори астрономите са се затруднявали да ги интерпретират. Едва през 1946 г. списание Sky & Telescope, чрез статия на Джеймс Хю Прует, популяризира разбирането, че това е второто пълнолуние за месеца. НАСА отбелязва, че макар това да не е научно точно според първоначалните източници, то е най-разбираемото обяснение за широката публика.
Но дали наистина не съществува луна с истински син цвят? В редки случаи отговорът е „да“, но причината е земна, а не космическа. След мащабни вулканични изригвания, като този на Кракатоа в Индонезия през 1883 г., в атмосферата се издигат огромни облаци от пепел. Тези частици разсейват светлината по такъв начин, че Луната наистина може да придобие синкав оттенък за много зрители.
Подобни необичайни визуални ефекти са регистрирани и в други части на света след мощни природни катастрофи. Примери за това са изригването на вулкана Ел Чичон в Мексико през 1983 г. и Монте Санта Елена във Вашингтон през 1980 г., когато пепелта в небето е променила начина, по който виждаме нощното светило.
