Въпреки ескалиращите украински атаки с дронове, насочени към руската петролна инфраструктура, Кремъл категорично заяви, че няма да се отклони от своите военни цели в Украйна. Президентът Владимир Путин подчерта, че Русия ще продължи настъплението си с цел пълен контрол над четирите украински области, които Москва претендира за свои, като същевременно ще засили производството на системи за противовъздушна отбрана и ще се справи с временните проблеми с доставките на горива.
Руският държавен глава акцентира върху необходимостта от бързо и значително увеличаване на производството на най-търсените средства за ПВО. Той отбеляза, че тези системи трябва постоянно да се усъвършенстват в съответствие с нуждите на бойните действия, вземайки предвид новите технологии, използвани от противника и доставяни му от Европа. Въпреки че призна известни затруднения с горивата, причинени от украинските удари по инфраструктурата, Путин увери, че проблемът не е критичен и са взети мерки за гарантиране на доставките, включително за Крим.
Путин категорично отхвърли твърденията, че украинските атаки оказват влияние върху хода на бойните действия на фронта. Той също така отказа да приеме предложението на Украйна за ограничаване на ударите в дълбочина като първа стъпка към мирни преговори, определяйки го като опит на Киев да намали натиска върху собствените си сили по фронтовата линия. Според руския президент, ответните удари на Русия дълбоко в украинска територия са „значително по-силни, имат по-голям ефект и са по-разрушителни“, а предложението е продиктувано от „катастрофалния дефицит на личен състав“ в украинските въоръжени сили.
Основната цел на Русия остава „пълното освобождаване на Донбас и Новоросия“ – понятие, което Москва използва за окупираните части на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област. Киев трябва да се изтегли от частите на Донецка област, които все още контролира, като условие за евентуално мирно споразумение. Русия продължава да настоява за тези условия, въпреки че от септември 2022 г. не контролира напълно нито една от анексираните области.
На дипломатическия фронт Москва очаква възобновяване на посредническите инициативи от страна на САЩ, след като приключи „горещата фаза“ на американско-израелския конфликт с Иран. Очаква се и ново посещение в Москва на американски пратеници. Путин спомена и разговорите си с бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, като потвърди, че не е било подписано официално споразумение, но са били обсъдени „някои възможности за прекратяване на конфликта в Украйна“, включително предложения с определени компромиси от американска страна.
В контекста на регионалната стабилност, беларуският президент Александър Лукашенко е изразил готовност да съдейства за мирното разрешаване на войната. Въпреки че Беларус позволи територията ѝ да бъде използвана като плацдарм за руската инвазия през 2022 г., Лукашенко многократно е заявявал, че няма да изпраща беларуски войски да участват пряко във военните действия. Руският президент отбеляза, че острите изявления на украинското ръководство, целящи да въвлекат Беларус по-дълбоко в конфликта, предизвикват загриженост, но не и паника в Минск.
