Скорошният инцидент край село Кардам, при който дрон навлезе в българското пространство и се взриви, извади наяве една стряскаща истина: защитните ни системи са в сериозно технологично изоставане. Въпреки че този конкретен случай вероятно е бил резултат от техническа повреда, той служи като жестоко напомняне, че страната е уязвима пред съвременните безпилотни технологии.
Един от най-големите митове в нашата отбрана е вярата, че тежката техника може да спре малките цели. Реалността е, че ракетите С-300 и изтребителната авиация са напълно неефективни срещу дронове. Те просто не са проектирани да откриват и неутрализират ниско летящи и компактни обекти, което оставя огромни „слепи зони“ в наблюдението ни.
Инвестицията от 195 милиона евро за седем нови 3D радара на френската компания Thales е стъпка в правилната посока, но тя не е окончателното решение. Радарите са само основата; без интегрирана система за реакция, те ще останат просто инструменти за наблюдение на заплахи, които не можем да спрем.
За да бъде защитата ефективна, тя трябва да бъде многопластова. Това означава комбинация от стационарни и мобилни станции, които могат да се преместват динамично според текущия риск. Фокусът трябва да бъде върху ранното откриване, прецизното проследяване и бързата реакция, особено при защитата на стратегически обекти.
В момента най-критичен се очертава секторът по източната граница, където рискът от навлизане на чужди апарати е най-висок. България трябва спешно да развие собствени национални способности за противодействие, вместо да разчита единствено на външни технологични доставки, за да затвори пролуките в своята сигурност.
