Петнадесет български граждани най-накрая стъпиха на родната почва, след като се оказаха в зоната на природното напрежение между Непал и Тибет. Полетът от Истанбул, кацнал на летище „Васил Левски“ в късните часове на вечерта, бележи края на едно приключение, което почти се превърна в трагедия.
Истината за мащаба на бедствието ги удари едва след като отвориха телефоните си. Водачът на групата, Даниел Димов, споделя, че видеата в интернет разкриха ужаса, който е можел да ги застигне. Те са били на границата само три дни преди ледникът да се откъсне и да предизвика опустошителните наводнения, което прави оцеляването им въпрос на голям късмет.
В моменти на пълна несигурност, ролята на лидера стана ключова. Докато участниците в групата се бореха с нарастващата паника, Димов трябваше да остане „арбитър“ и да запази пълно самообладание. Неговата стоическа позиция помогна на останалите да преодолеят страха и да продължат пътя си, въпреки че природата в този регион е абсолютно непредсказуема.
Въпреки че физически са били на около 500 километра от най-засегнатите зони, бедствието промени всичко. Първоначалният план за излизане чрез сухопътната граница между Тибет и Непал стана невъзможен поради затворените пътища, което постави групата в сложна логистична ситуация.
Спасението дойде чрез бърза дипломатическа намеса. С координирани усилия на Министерството на външните работи и българските мисии в Делхи и Пекин, бе организиран алтернативен маршрут. Така пътешествениците бяха изведени безопасно през Лхаса и Катманду, преди най-сетне да се приберат у дома.
