Ганчо Тасков не просто пази спомени, той пази обещания. Един от най-въздействащите жестове на съвременния български дизайнер е решението му да превърне личната си история с принцеса Даяна в надежда за деца, останали без родителна грижа. Писмата, които носят благодарността на една от най-обичаните жени в света, ще бъдат предложени на търг в Лондон, за да се финансират благотворителни каузи за сираци.
Всичко започва с една спонтанна среща в Мелбърн, където съдбата свързва Тасков и кралската особа. Тогава той е с тригодишния си син, а двамата са облечени в забележителни коралови ленени костюми с фино райе. Този смел избор на цвят привлича вниманието на Даяна, която с типичната си топлина прегърна детето, поставяйки началото на една неочаквана творческа връзка.
За Тасков Даяна не е била просто титла или медиен образ, а жена с изключителна естественост. Той си спомня за нея като за личност, която не се нуждаела от тежък грим или звездни капризи, за да блести. Нейната красота е била в простотата, а изборът ѝ на материи – коприната и естествените тъкани – е подчертвал нейния изискан вкус. Особено място в гардероба ѝ е заемало кралското синьо, цвят, който според дизайнера е подчертвал най-силно нейната харизма.
Творческият процес между двамата е бил хармоничен. Тасков създава няколко вечерни тоалета за нея, като отбелязва, че е било изключително лесно да се твори за такава перфектна фигура. Принцесата е давала свобода на дизайнерите, без да налага своите изисквания, но винаги е знаела как да подчертае визията си, оставайки в рамките на кралския протокол, без да бъде бунтарка.
Трагедията от 1997 година остава дълбока рана в сърцето на българина. В един акт на тиха съпричастност, той изпраща ръчно рисувана картичка със златен силует на Даяна до Уилям и Хари, споделяйки тъгата им. За него тя е била преди всичко майка, а след това принцеса – философският поглед, който той пренася и в собствената си благотворителна дейност днес.
Въпреки обществения интерес и безбройните спекулации, Ганчо Тасков остава лоялен към личните разговори, които е водил с нея. Някои истини са предназначени само за него, Бога и нея, и той отказва да ги превърне в материал за медиите. Тази дискретност е най-високият знак на уважение към жена, която е била истинска принцеса на народа.
Днес, когато се връща назад, Тасков мечтае за един последен проект – тоалет от българска свила с традиционна бродерия. Това би било най-красивият мост между българското изкуство и вечната елегантност на една жена, която продължава да вдъхновява поколения, дори и години след своето заминаване.
