Настоящите президентски избори са белязани от тревожен феномен – изключително нисък интерес от страна на българските граждани, живеещи извън страната. В няколко европейски държави се наблюдава картина на почти напълно празни избирателни секции, което се превърна в една от най-големите изненади на деня.
Ситуацията в Турция е особено показателна. В Истанбул, в квартала Авджълар, където при парламентарните избори през април са гласували 1400 души, до 11 часа сутринта са регистрирани едва 41 избиратели. Още по-драстично е положението в секцията във Фирузкьой, където в началото на деня единствените присъстващи са били членовете на комисията. Подобна апатия се наблюдава и в големи градове като Бурса, Измир и Одрин.
Причините за ниската активност в южната ни съседка варират от проблеми с локализирането на секциите до административни пречки. Някои граждани дори се отказват от гласуването си, когато разберат, че трябва да попълнят заявление за гласуване непосредствено пред членовете на секционната комисия.
В Обединеното кралство, по-конкретно в лондонския квартал Баркинг, атмосферата е необичайно спокойна. Кореспондентите отчитат значителен спад в броя на гласуващите в сравнение с предишни години. Една от възможните причини е промяната в мястото на гласуване, тъй като този път то не се провежда в българското училище, където общността е свикнала да се събира.
Германия, която е дом на най-голямата българска общност в Европа с над 420 хиляди души, също отчита рекордно ниска активност. В Берлин, където живеят около 30 хиляди наши сънародници, до 11 часа са гласували едва 300 души в петте налични секции. Въпреки че инфраструктурата е осигурена с машини за гласуване в повечето точки, интересът остава минимален.
