Българската традиция в именуването преминава през тиха, но забележима трансформация. Все по-често в документите на новородените виждаме имена, които разкъсват вековните правила за бащините имена, заменяйки познатите окончания като „-ов“, „-ев“ или „-ски“ с чистия вид на името на родителя. Вместо традиционните форми, родителите избират записи като „Стела Петър Иванова“ или „Петко Илиян Петков“.
Тази тенденция, която езиковедът доц. Владислав Миланов определя като „латинизиране“, се налага все по-силно през последните години. Според него това решение често е продиктувано от желанието за индивидуалност или подражаване на модерни течения, които той определя като криворазбрана мода. Родителите смятат, че по този начин поставят по-силен акцент върху името на бащата, без да осъзнават последствията от това действие.
Рисковете от подобен подход обаче не са само езикови. Промяната в структурата на имената може да доведе до сериозни административни трудности и правни казуси в различните държавни институции. Още по-тревожно е фактът, че много млади хора, които са били именувани по този „модерен“ начин, по-късно се виждат принудени да търсят съдебни решения, за да върнат имената си към традиционния стандарт.
Според доц. Миланов, проблемът се корени в липсата на единен стандарт и общото пренебрегване на езиковото образование. Той подчертава, че езикът не може да бъде наложен чрез закони, а уважението към него идва от четенето на литература и качественото училище. Когато обществото спре да цени своите корени, езиковите грешки се превръщат в „мода“, която в дългосрочен план вреди на идентичността.
Парадоксално е, че докато бащините имена се променят, други традиции остават непокътнати. Родителите продължават да кръщават децата си на близки роднини или да избират имена, които носят пожелания за щастие и благополучие, търсейки в тях семейна приемственост или позитивна енергия за бъдещето на детето.
