България се изправя пред мащабна ревизия на своите инфраструктурни приоритети. Министърът на регионалното развитие и благоустройството, Иван Шишков, разкри план за радикална промяна в управлението на големите строителни проекти, започвайки с решително „почистване“ на финансовите нередности. Едно от първите значими решения е спирането на спорната методика за индексиране на авансите, което според изчисленията ще спести на държавния бюджет цели 1.2 милиарда лева.
Основният фокус на новата стратегия е преминаването към по-прозрачен и устойчив модел на финансиране. Планира се проектирането на 800 километра нови магистрали, които след завършване на документалната част ще бъдат предадени на концесия. Този подход цели да облекчи прякото натоварване на държавния бюджет и да привлече частен капитал за модернизацията на транспортната мрежа.
Ситуацията с магистрала „Хемус“ остава един от най-големите проблеми, наследство от предишни управления. Министърът подчерта абсурдността на изплащането на огромни аванси при пълна липса на готови проекти. Въпреки това, целта е амбициозна – първият етап на трасето до Велико Търново да бъде завършен в рамките на две години и половина, като за целта ще се разчита на предоговаряне на съществуващите договори, вместо на тяхното прекратяване, за да се избегне загуба на вече изплатените средства.
Освен пътищата, социалните инвестиции също са в приоритет на новия кабинет. До края на следващата година трябва да бъде готов проектът за новата детска болница, което бележи опит за справяне с дългогодишните пропуски в здравната инфраструктура на страната.
Финансовата картина обаче остава сложна. Откритият „скрит дефицит“ и тежките ангажименти в бюджета за 2026 г. означават, че много от големите инвестиции ще бъдат преместени към 2027 г. Според Шишков, това е директен резултат от управлението на последните три години, което е оставило след себе си пробит бюджет и разбити пътища.
