Българските пътища се превърнаха в опасна рулетка, където цената на грешката често е фатална. Докато официалните статистики говорят за развитие, реалността на терена е плашеща – инфраструктура, която не издържа на натоварването, и съоръжения, останали от минали епохи, които вече не могат да гарантират безопасността на пътуващите.
Един от най-критичните проблеми е състоянието на ограничителните мантинели. Около 16 200 километра от тези системи по републиканските пътища са в нужда от спешна подмяна. Проблемът е, че много от тях са проектирани преди десетилетия и напълно не отговарят на съвременните стандарти за безопасност, което ги прави безполезни при сериозен удар, особено при тежкотоварни автомобили.
Ситуацията се влошава от факта, че България е ключов транспортен възел, но липсата на завършени магистрали като „Хемус“ и „Струма“, както и липсващите връзки между Видин, Ботевград, Русе и Велико Търново, създават изкуствени тесни места. Тежкият трафик се концентрира върху няколко изтощени трасета, което ускорява тяхното износване и превръща отделни отсечки в зони с висок риск.
Още по-шокиращи са разкритията за качеството на строителството. Проверки по магистрала „Тракия“ разкриват, че асфалтът е с около 3 сантиметра по-тънък от предвиденото в проектите. Този недостиг в конструкцията и земната основа, оценен между 12% и 17%, не е просто техническа грешка, а сериозен проблем, който вече е предаден на прокуратурата за разследване.
Финансовите нередности също са в центъра на скандала. Спряна е обществена поръчка за близо 1 милиард лева, чрез която една единствена компания е била предложена за поддръжка на мантинелите в цялата страна за четири години. Предишните договори също са обект на съмнения, след като сумите по тях са нараснали от 300 на близо 500 милиона лева чрез различни анекси, към които са добавени и допълнителни индексации.
Пътната система на България е в критично състояние, което изисква не просто точкови ремонти, а цялостна ревизия на начина, по който се проектира и строи. Докато контролът остава слаб, а договорите – непрозрачни, пътищата ще продължат да бъдат зона на риск за всеки шофьор, а държавата ще остане в позиция на догонване на базовите стандарти за безопасност.
