В света на музикалната индустрия границата между вдъхновението и плагиатството често е обект на ожесточени спорове. Поредният такъв случай приключи с категорична победа за поп иконата Тейлър Суифт. Федерален съд в Съединените щати отхвърли обвиненията на поетесата Кимбърли Мараско, която твърдеше, че звездата е заимствала текстове от нейни произведения за хитовия си албум „The Tortured Poets Department“.
Съдия Айлийн Канън, която председателстваше делото, излезе с ясно становище: общите идеи, метафори и теми не подлежат на авторскоправна защита. Според магистрата, Мараско не е успяла да представи солидни доказателства, че Суифт изобщо е имала достъп до нейната поезия. Нещо повече, съдът прецени, че един средностатистически слушател не би открил съществена прилика между стиховете на флоридската авторка и творчеството на световната звезда.
Претенциите на ищцата бяха насочени предимно към песни като „Down Bad“ и „I Can Do It with a Broken Heart“. Мараско твърдеше, че в тях се съдържат фрази и концепции, които тя вече е описала в своите стихосбирки. Въпреки това, съдебният състав подчерта, че използването на подобни мотиви за преодоляване на емоционални трудности и психологически манипулации са общочовешки теми, които не могат да бъдат монополизирани от нито един творец.
Интересен детайл от решението е забележката на съдия Канън относно терминологията на самата ищца. Мараско е описвала предполагаемото заимстване като „парафразиране“ или „незначителна замяна на думи“. В правния свят обаче това е крайно недостатъчно, за да се докаже кражба на интелектуална собственост, особено когато става въпрос за кратки фрази и абстрактни идеи.
Докато Кимбърли Мараско вече заяви намерението си да обжалва решението, представителите на Тейлър Суифт и нейните издатели от „Republic Records“ и „Universal Music Group“ запазват мълчание. Това е вторият път, в който съдът отхвърля този иск, като настоящото решение се счита за окончателно по отношение на текущата жалба, блокирайки възможността за по-нататъшни корекции по същия случай.
Този юридически успех за Суифт е поредното напомняне, че в изкуството „духът на времето“ често кара различни творци да изследват подобни емоционални територии независимо един от друг. Защитата на творческата свобода в този случай се оказа по-силна от индивидуалните претенции за собственост върху езикови фигури.
