
Светът на голямата политика често остава скрит зад протоколни усмивки и официални изявления, но новите мемоари на Джо Байдън хвърлят неочаквана светлина върху истинските характери на най-влиятелните мъже на планетата. В книгата си „Обещай ми, Америка“, която предстои да излезе официално на 17 ноември, досегашният американски президент споделя откровени, а на места и доста критични наблюдения за своите колеги и опоненти, натрупани през годините на неговото управление.
Един от най-любопитните аспекти в разказите на Байдън е психологическият портрет на Владимир Путин. Вместо образа на корав стратег, Байдън описва руския лидер като човек с поведение на раздразнителен тийнейджър. По време на срещите им Путин често демонстрирал пренебрежение, седейки прегърбен и преструвайки се на безразличен към случващото се. Това театрално поведение, според Байдън, е било опит за доминиране чрез незачитане на събеседника.
Отношението на Байдън към Володимир Зеленски също е нюансирано. Въпреки че признава изключителната роля на украинския президент като военен лидер, той не спестява разочарованието си от личните им разговори. Байдън описва Зеленски като „упорит“ и понякога „неблагодарен“ за мащабната помощ, която Вашингтон предоставя на Киев. В мемоарите се усеща напрежението между очакванията за признателност и суровата реалност на един държавен глава, който се бори за оцеляването на нацията си.
Особено място в книгата заемат отношенията с Доналд Тръмп. Байдън разкрива съществуването на „двама Тръмп“ – единият е политическият агресор, отговорен за събитията от 6 януари, а другият е неочаквано любезен предшественик, оставил великодушно писмо в Овалния кабинет. Изненадващо е признанието за последната им среща през 2024 г., когато Тръмп предложил на Байдън „да бъдат приятели и да играят голф“, ако не била политиката. Въпреки тези жестове, Байдън остава твърд в решението си да не позволи на екипа на Тръмп ранни преговори с Москва, опасявайки се от „капитулация“ на Украйна за сметка на американските интереси.
По отношение на Близкия изток, Байдън изразява дълбоко недоверие към Бенямин Нетаняху. Той сравнява израелския премиер с Тръмп заради склонността му да манипулира истината и да поставя личното си оцеляване над дългосрочните държавни цели. Въпреки това, Байдън защитава подкрепата си за Израел след атаките от 7 октомври, докато едновременно с това признава тежестта на цивилните жертви в Газа. По подобен начин той не съжалява за изтеглянето от Афганистан, определяйки го като правилно решение, въпреки че признава за грешните прогнози относно издръжливостта на местното правителство.
Най-личните страници в мемоарите вероятно са посветени на края на политическия му път през 2024 г. Байдън описва катастрофалния дебат с Тръмп като резултат от физическо изтощение и болест, а не от когнитивен упадък. Той споделя огорчението си от натиска на близки съюзници като Нанси Пелоси и Чък Шумър, които според него са работили зад кулисите за неговото оттегляне. Байдън признава, че е приел това като тежък удар върху лоялността, но в крайна сметка е избрал да се оттегли в името на партията и страната.
