Когато един човек премине през девет десетилетия живот, погледът му към света става едновременно остър и меланхоличен. За писателя Стефан Цанев съвременната реалност е плашеща парадоксална картина – вместо очакваното развитие и поумняване, той вижда човечество, което се движи към ново озверяване. В свят, в който тиранията и тероризмът отново проявяват лицето си, Цанев търси изход в неочаквана посока: изкуствения интелект. Той се надява, че технологията, правилно програмирана от учените, може да върне в човешките сърца изгубените ценности – любовта и съчувствието.
Този песимизъм не е плод на случайност, а на дълбоко забитите спомени от детството. Цанев носи в себе си образите на Втората световна война – кошмарите на падащите самолети, ранените хора и часовете, прекарани в тъмните мазета на родното село. Тези ранни травми го правят болезнено осъзнат за това, че човечеството често забравя жестоките уроци на историята, повтаряйки грешките си в нови и модерни форми на насилие.
На фона на глобалния хаос обаче, животът на писателя е обгърнат от тихата хармония на Балчик, където от половин век споделя ежедневието си с актрисата Доротея Тончева. Техният съюз, изграден върху непоклатимо доверие и взаимно уважение, е истинско убежище. В град, където приятелите и роднините са навсякъде, двамата празнуват своите юбилеи – 90 години за него и 80 за нея – доказвайки, че истинската близост е най-силната защита срещу външния свят.
За Цанев изкуството е не просто професия, а жизнена сила, която го свързва с другите и го държи жив. Театърът остава неговият духовен дом, а споменът за Елисавета Багряна, която още в студентските му години разпознава поета в него, остава като символ на силата на добрата и искрена дума. Според него признанието е важно само тогава, когато е истина, а не просто лест.
Размишленията на творца обхващат и националния дух. По повод Деня на Съединението, той напомня, че българите притежават способността сами да определят съдбата си, дори когато обстоятелствата са против тях. Тази мисъл се допълва от визията на Доротея Тончева, която подчертава, че високите цели на една нация са пряко свързани с нивото на образованието ѝ. За тях пътят към по-доброто бъдеще минава през знанието и способността да се действа независимо и разумно.
