В безпрецедентен ход, Министерството на правосъдието на САЩ стартира разследване срещу пет от най-големите американски телевизионни мрежи – Ей Би Си, Си Би Ес, Си Ен Ен, Ен Би Си и „Фокс Нюз“. Причината? Временното им преустановяване на съвместното отразяване на дейността на тогавашния президент Доналд Тръмп от Белия дом. Този акт повдига сериозни въпроси за границите на правителствения контрол върху медиите и свободата на словото в една демокрация.
Разследването, за което съобщава „Ню Йорк Таймс“, е започнало, след като представители на министерството са поискали документи, свързани с т.нар. телевизионен пул в Белия дом. Този пул е ротационна група от акредитирани журналисти, които осигуряват кадри и информация за всички аудиовизуални медии. Решението на петте канала да спрат участието си дойде като знак на солидарност, след като през септември Тръмп забрани достъпа до Белия дом на Си Ен Ен, „Ем Ес Нау“ и „Политико“, обвинявайки ги в разпространение на „фалшива информация“.
Макар че федерален съдия впоследствие отмени забраната за достъп, Министерството на правосъдието вижда в действията на телевизиите потенциално нарушение на Закона на Шърман – американското антитръстово законодателство. Според говорителката Емили Ковингтън, „бойкотирането на отразяването на събитията в Белия дом“ от търговски конкуренти може да представлява незаконен картел. Това е необичаен прочит на закона, който обикновено се прилага при ценови споразумения или ограничаване на конкуренцията на пазара, а не при журналистически решения за отразяване.
Конфликтът между Доналд Тръмп и медиите не е новост. По време на мандата си, той многократно критикуваше медии, които публикуваха критични материали за него, наричайки ги „враг на народа“. Този случай обаче извежда напрежението на ново ниво, като въвлича държавни институции в пряк спор с медиите относно техните редакционни политики и правото им на солидарност.
Докато Си Ен Ен, „Ем Ес Нау“ и „Политико“ продължават да настояват за постоянно възстановяване на пълния си достъп до Белия дом, разследването на Министерството на правосъдието остава като тревожен прецедент. То повдига въпроси за това доколко правителството може да се намесва в работата на четвъртата власт и какви са последиците за свободата на печата, когато журналистическите решения се третират като антитръстово нарушение.
