Сгушено в полите на планината, родното село на Захарий Стоянов – Медвен, отново се превърна в духовен притегателен център. Осмото издание на Националните четения събра под небето на Котленския край историци, музейни специалисти и млади родолюбци, за да прелистят заедно страниците на миналото и да почетат делото на големия български летописец и общественик.
Тазгодишният форум придоби особен смисъл, преплитайки се с предстоящата 150-годишнина от Априлското въстание. Именно събитията от паметната 1876 година, които Захарий Стоянов обезсмърти в своите творби, бяха основен фокус на дискусиите, разглеждайки отражението на борбата за свобода в Сливенския, Ямболския и Котленския региони.
Събитието бе официално открито от кметския наместник Кънчо Дънеков, а кметът на община Котел Коста Каранашев изрази своята признателност към инициаторите, които преди осем години поставиха началото на тази вече утвърдена традиция. Специални поздрави към участниците бяха изпратени от министерството на културата и областната управа на Сливен, подчертавайки важността на Медвен като място за съхранение на националния дух.
В научната част на четенията свои изследвания представиха изявени учени като проф. Пламен Митев и доц. д-р Георги Ковачев, заедно с експерти от регионалните музеи в Сливен, Русе и Ямбол. Един от най-вълнуващите моменти бе презентацията на сборника „Медвенският размирник“ от Стефан Чирпанлиев, илюстриран от проф. Иван Газдов, който предлага нов поглед към бурния живот на Стоянов.
Младото поколение също намери своето място във форума чрез конкурса за есе на тема „Любовта на Захарий Стоянов към Отечеството“. Отличените ученици, сред които и десетокласничката Мелек Балканлъ от Котел, доказаха, че идеите на летописеца продължават да вълнуват съвременните младежи. Културната програма бе обогатена от оперните изпълнения на Татяна Шиварова и Марцио Фуллин.
Денят завърши с тържествен акт на преклонение и поднасяне на цветя пред паметника на Захарий Стоянов. Чрез този форум Медвен още веднъж потвърди ролята си на пазител на историческата памет, напомняйки, че наследството на нашите възрожденци е жив извор на вдъхновение за бъдещите поколения.
