Софийската градска художествена галерия ни кани в едно специално пътуване, за да отбележи 120 години от рождението на Веселин Стайков. Това не е просто поредната ретроспективна изложба, а по-скоро интригуващо изследване на творческия дух на един майстор, при когото границата между живописното платно и графичния лист е почти прозрачна.
Пътят на Стайков е белязан от интересен вътрешен конфликт и синтез. Макар да е излязъл от класа по живопис на проф. Цено Тодоров, той открива своя истински език в графиката, повлиян от визионерския подход на проф. Васил Захариев. Но тук е ключът – той никога не е престанал да бъде живописец, носейки усещането за цвят и динамика дори в най-строгите си графични работи.
С над 150 творби, експозицията ни води през различни пространства – от уютните улици на Мелник и Созопол до мистичните пейзажи на Китай, Италия, Париж и Прага. Литографиите, офортите и гравюрите на дърво тук не са просто техники, а начини, по които художникът е уловил духа на местата, които е посетил, превръщайки ги в устойчиви визуални символи.
Един от най-силните акценти в творчеството му е възвишаването на ежедневния труд. През цикли като „Каменари“, „Жътвари“ и „Тютюнонизачки“, Стайков не просто документира социалността, а изследва ритъма на човешкото присъствие и пластиката на тялото в работа. Тези теми, развивани в продължение на почти половин век, показват неговата непоколебима отдаденост към истината на ежедневието.
Най-впечатляващият аспект на изложбата е възможността да видим как една идея „диша“ и се променя. Посетителят може да проследи метаморфозата на един и същ образ – от първия спонтанен ескиз, през наситеното маслено платно, до прецизната суха игла или литография. Това разкрива Стайков като вечен търсач, за когото линията и цветът са равностойни инструменти за изграждане на свят.
Този мащабен проект, реализиран в сътрудничество с Държавна агенция „Архиви“, е задължителна спирка за всеки, който иска да разбере как се преплитат различните изкуства в работата на един от най-значимите български творци.
