Лазаровден не е просто дата в календара, а един от най-очакваните християнски празници, който бележи пробуждането на природата и духа. Отбелязван в предпоследната събота преди Великден, този ден е изпълнен със светлина и надежда за ново начало.
В сърцето на празника стои историята на Свети Лазар – ученик на Христос и брат на Марта и Мария-Магдалина. Чудото на неговото възкресение от гроба го превръща в символ на победата над смъртта, а самото му име днес се свързва с дълголетието и крепкото здраве. Преданията разказват, че след чудесното си завръщане към живота, той е служил като епископ на Китон за още три десетилетия.
Природата също участва в празненствата. По традиция в този ден се събират свежи зелени върбови клонки, които се подготвят за следващия ден – Връбница. Тези клони не са просто украса за вратите на домовете, а носители на пролетната енергия и благословия.
Най-яркият и цветен елемент на празника е т.нар. „лазаруване“. Млади момичета и девойки, облечени в традиционни невестински одежди, се разделят на групи и обикалят селото. Всяка група има своите роли – от пеячки до момичето, което носи кошничката с яйца. Те влизат във всяка къща, изпълнявайки специални песни за всеки член на семейството и танцувайки несключено лазарско хоро.
Централен символ в тези обреди е суровото яйце, което стопанката на къщата задължително дарява на всяка лазарка. В народното вярване яйцето олицетворява безсмъртието, като в миналото е било използвано и за гадания за бъдещето или за разваляне на магии.
Вярва се, че посещението на лазарките носи истинско щастие и божествен благодат за дома. Така Лазаровден остава жив като празник на общността, здравето и вярата в чудото.
