В историята на масовата психология има моменти, които граничат с колективния транс. Един от най-забележителните примери е феноменът Анатолий Кашпировски – човекът, който успя да превърне телевизионния екран в инструмент за масово „лечение“ и духовно въздействие върху милиони хора.
Представете си тишината, която е обгръщала съветските градове в есенни вечери. Улиците са изпразнени, а семействата са се събрали в тесните стаи на панелните блокове. Центърът на вниманието е бил старият цветен телевизор „Рубин“, до който често е стоял включен касетофон „Филипс“, за да се засили емоционалният ефект от меланхоличните мелодии, придружаващи сеансите.
Когато на екрана се е появил Кашпировски, времето сякаш е спирало. С своя специфичен стил, високия бретон и пронизващ поглед, той е излъчвал странна смесица от строгост и магнетизъм. Той не е бил просто психотерапевт, а фигура, която е обещавала избавление от физическите и психическите мъки чрез силата на ума и екрана.
Тази епоха е била белязана от една парадоксална вяра – готовността на хората да приемат абсурдното като истина. В свят на строги правила и предвидимост, сеансите на Кашпировски са предлагали бягство и надежда, превръщайки зрителите в пасивни приемници на „оздравителни установки“, които днес изглеждат като грандиозен експеримент по масова сугестия.
