Правителството се подготвя за сериозна корекция в стратегията за завършване на магистрала „Струма“, търсейки по-реалистичен подход към един от най-проблемните инфраструктурни проекти в страната. Фокусът сега е върху актуализирането на пътната карта, така че графиците да отговарят на реалното темпо на строителните дейности и административните процедури.
Ключовият пробив в Кресненското дефиле най-накрая изглежда постигнат чрез компромис с природозащитниците: магистралният поток ще бъде изведен извън дефилето, а настоящият път Е79 ще се трансформира в локална връзка. Докато обхода на Кресна трябва да бъде готов до края на 2027 г., строителството на участъка Крупник-Кресна (в посока Кулата-София) се очаква да стартира през 2027 г. Въпреки това, реалистичният хоризонт за завършване на това платно е поставен на 2031 г.
Регионалният министър Иван Шишков не крие критиката си към управлението на проекта в миналото, определяйки много от разговорите с екологичните организации като „безпочвени“. Според него липсата на политическа воля и експертни решения е довела до сериозни закъснения, които сега се опитват да бъдат преодолени с новия план, прието през февруари 2025 г.
Освен инфраструктурата, днешното заседание на правителството обхваща и подготовката за предстоящите президентски избори на 25 октомври. На дневен ред са тарифите за предизборни предавания в БНР и БНТ, както и допълнително финансиране за Централната избирателна комисия, чийто общ бюджет за организацията на изборите възлиза на 116,928 млн. евро.
В международен план България и Гърция затягат сигурността на границата при Кулата-Промахон. Двете страни утвърждават споразумение за нов център за полицейско и митническо сътрудничество, който ще замени остарялата рамка от 2008 г. Новият център ще заложи на дигитализация и по-бърз обмен на информация за борба с незаконната миграция и престъпността. Паралелно с това ще бъде разгледан доклад за финансовото изпълнение на държавния бюджет към средата на 2026 г.
