Когато тишината на магистралата се прекъсне от оглушителни писъци и звука на смачкана стомана, първите, които се втурват в хаоса, са спасителите. Инспектор Станчо Нанков и неговите колеги Валери Славов и Иван Великов от пожарната служба в Ямбол се озовават в епицентъра на една от най-тежките трагедии в историята на българските пътища. Това, което заварват на място, е сцена, която трудно може да бъде описана дори от професионалисти с дългогодишен опит.
Първото и най-критично предизвикателство пред екипите е било изобщо да достигнат до пострадалите. За да проправят път през платното към десетките деформирани превозни средства, пожарникарите е трябвало спешно да разрежат и отстранят металните мантинели. В този момент въздухът е бил изпълнен с писъци и отчаяни викове за помощ, а мащабът на разрушението е бил потресаващ.
Статистиката от този черен ден е смразяваща: верижната катастрофа на автомагистрала „Тракия“ край Ямбол включва общо 86 превозни средства. В резултат на масовото меле 12 души губят живота си, а други 51 са ранени. Инцидентът не подмина и чуждестранни пътници, като сред пострадалите беше идентифициран и турски гражданин.
Трагедията предизвика вълна от международна съпричастност. В знак на почит към жертвите, знамената на Европейския съюз в Брюксел и Страсбург бяха спуснати наполовина. На местно ниво държавата обяви финансова подкрепа за онези, които преминават през най-тежкия си момент – семействата на загиналите ще получат еднократна помощ в размер на 8000 евро.
За хората на първа линия обаче, цифрите остават на заден план пред човешката драма. „Не мога да опиша гледката с думи“, споделя инспектор Нанков, чийто разказ разкрива психологическата тежест на спасителната акция. Този инцидент остава като един от най-мрачните символи на опасността по пътищата, изискващ не само кураж от спасителите, но и дълбок размисъл от цялото общество.
