За истинския музикант дипломът от консерваторията или първият хонорар са просто kertas. Истинското изкуство се ражда в мига, в който в детското сърце избухне пожарът на любовта към звуците. Този пламък, веднъж запален, остава до гроб и превръща свиренето в единствената възможна форма на съществуване. Точно така виждаше света Марио Събев, по-известен като Буги Барабата – човек, който докрай остана верен на себе си и на своята автентичност.
Пътят на Буги не започва в залите за музика, а сред книгите по философия и тежкия физически труд. Роден в София на Бъдни вечер през 1960 година, той е дете, което предпочита тишината на четенето пред шума на празненствата. Още в прогимназията Марио се потапя в мислите на световните учени, докато през летните ваканции труди се като автомонтьор и строител. Тази земна основа и интелектуална дълбочина по-късно ще се превърнат в гръбнака на неговото творчество.
Музикалният му път се започва случайно на 13 години с разстроената китара на баща му. Дори когато на 15 години си купува първия собствен инструмент, Буги запазва един странен, но символичен навик – до края на дните си той свири на китара, която не е правилно настроена. Паралелно с това той води живот на обикновен трудящ, работейки дълги години като шофьор в авиокомпания „Балкан“ и издателство „Педагог 6“, но умът му винаги е бил в ритмите на блуса.
Съдбоносната среща с Васко Кръпката през 1990 година променя всичко. Първоначално слънчевият и скромен Буги се смята за „твърде грозен“ за сцената, но Кръпката разпознава в него истинския блус дух. Така на 24 май 1993 г. се ражда „Бараби блус бенд“ заедно с Милен Кръстев (Вуйчото) и Людмил Стоилов (Льоди). Групата бързо се превръща в символ на сцената с албумите „Песни от гаража“ и „Лоши времена“, а хитът „Няма бира“ става част от музикалния фолклор на епохата.
Буги не е просто музикант, той е глас. Неговата харизма намира своя дом в ефира на радио „Тангра“ и по-късно в Z-Rock, където с уникалното си чувство за хумор и неподражаем стил докосва хиляди слушатели. За много от тях той е бил олицетворението на българския рок – нефилтриран, честен и изключително човечен.
Зад сценичния образ обаче се крие мъж с огромно сърце, който мечтае просто за щастливи сънародници и свят без омраза. Дори в най-трудните си моменти, борейки се с тежка болест, той предпочита да говори за книги, песни и смях, вместо за страдания. Буги си отиде тихо, в съня си, оставяйки след себе си спомен за доброта, която не се купува с пари.
Днес „Бараби блус бенд“ вече е в пълния си състав на небето. След сидирането на Вуйчото през 2012 г. и на Льоди през юни тази година, Буги се събра отново с своите приятели. Те остават живи в сърцата на всички, които повярхаха, че музиката е преди всичко любов и свобода.
