Всяка година, на 18 юли, България спира дъх, за да почете рождението на своя Апостол на Свободата – Васил Иванов Кунчев, по-известен като Васил Левски. Тази дата, утвърдена още в края на XIX век от първите му биографи, е не просто календарно събитие, а повод за дълбок размисъл върху идеалите и безсмъртното дело на един от най-великите българи. Тази година отбелязваме 189 години от неговото раждане, а Националният исторически музей отново става център на това национално преклонение.
Слънчевата зала на НИМ неслучайно беше избрана за домакин на тържествената церемония, събирайки под един покрив представители на държавни институции, водещи учени, образователни и културни дейци, местната власт от родния Карлово, както и преки родственици на самия Апостол. Присъствието на вицепрезидента Илияна Йотова, която произнесе слово, подчертава държавническото значение и непреходността на Левски в българската идентичност. Събитието, организирано съвместно от НИМ и Националния музей „Васил Левски“, е свидетелство за общите усилия за съхраняване на паметта.
Един от акцентите на деня беше научното експозе на доц. д-р Тодор Радев от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, озаглавено „Васил Левски в своето историческо време“. Този анализ не просто преразказва факти, а потапя слушателите в политическата и обществената среда на XIX век, разкривайки дълбочината на революционната мисъл и визионерството на Левски. Разбирането на контекста е ключово за осъзнаване на гения на Апостола, чиито идеи продължават да резонират силно и в съвременна България.
Не по-малко въздействаща беше мултимедийната панорама, представена от проф. д-р Боян Добрев от Националната художествена академия, посветена на „Образа на Апостола в изобразителното ни изкуство“. Тя проследи еволюцията на визуалното представяне на Левски през поколения български художници, илюстрирайки как неговата личност е вдъхновявала творци и как образът му се е вплел неразривно в националната памет. От ранни портрети до съвременни интерпретации, всяко произведение е частица от колективното ни възприятие за Дякона.
Директорите на двата музея-организатори, доц. д-р Бони Петрунова от НИМ и Дора Чаушева от Националния музей „Васил Левски“, отправиха приветствия, които подчертаха отговорността на институциите да бъдат пазители на историческата истина и да предават заветите на Левски на идните поколения. Тяхната работа е от съществено значение за поддържането на жив диалог с миналото, гарантирайки, че посланието на Апостола за чиста и свята република остава в основата на българския национален идеал.
