На фона на бурните международни отношения, руският външен министър Сергей Лавров използва трибуната на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, за да представи категоричната позиция на Москва по редица ключови глобални въпроси. Неговите изявления очертаха ясно руските виждания за световния ред, отхвърляйки западните инициативи и утвърждавайки собствените си стратегически цели.
Основен акцент в речта му беше конфликтът в Украйна. Лавров подчерта непоколебимостта на Русия да постигне своите военни цели, независимо от външния натиск. Той заяви, че Москва ще елиминира заплахите за сигурността си и ще възстанови мирния живот, обвинявайки Европа, че полага всички усилия да провали всякакви мирни инициативи, особено тези, подкрепяни от администрацията на тогавашния президент Тръмп.
Руският дипломат отправи остри критики и към предложенията за реформа на Съвета за сигурност на ООН. Въпреки че се срещна с германския си колега Йохан Вадефул, Лавров категорично отхвърли идеята за предоставяне на допълнителни места за западни държави, като Германия и Япония, които според него са поели по пътя на милитаризма. Тази позиция подчертава нежеланието на Русия да види разширяване на западното влияние в ключови международни институции.
Геополитическият фокус на Лавров не се ограничи само до Европа. Той засегна и напрежението в Ормузкия проток, заявявайки готовността на Русия да съдейства за стабилизирането на обстановката. Руският министър наблегна на необходимостта от доверие между държавите от Персийския залив, арабските страни и Иран, призовавайки за стабилна регионална архитектура, което контрастираше с отказа на САЩ да приеме иранско предложение за отваряне на морския път.
В заключение, Лавров не пропусна да повдигне и въпроса за Куба, призовавайки Съединените щати да вдигнат блокадата, да отменят търговските ограничения и да премахнат острова от списъка на държавите, подкрепящи тероризма. Той осъди американската кампания на натиск, която е довела до сериозни прекъсвания на доставките на петрол и електрозахранването в Куба, демонстрирайки солидарност с държави, които Русия възприема като жертви на западната хегемония.
